ИЗПРАВИ СЕ - РАМЕНЕТЕ НАЗАД! ИЛИ ПЪК НЕ?

От малка съм читанка. Трудно ми е да оценя доколко книгите са допринесли за развитието ми, но съм сигурна, че са помогнали за изгърбената ми стойка. Книгите са виновни! Шегувам се, виновна съм аз, защото четях добре изсулена и подпряна на удобните възглавници на леглото си. Тази прекрасна поза ползвах и за учене, като тайничко си вмъквах и по някоя книга между учебниците.

Във втори клас ходех на танцова – така наричахме тогава народните танци, и учителят всеки път като ме доближеше, ми хващаше раменете и ги извиваше хубавичко назад, за да стоя изправена.

В нашата култура събраните рамене и лопатки, съпроводени от изпъчване на гърдите, са припознати като *добре изправена и хубава стойка*, на каквато ще се натъкнеш с първия клик в инстаграм, демонстрирана от поредната секси популярна мацка (не, не съм от тях!). Но тази стойка не е нищо друго, освен замаскиране на изгърбването, с което се сдобиваме рано или късно, и което е следствие от обездвиженото ни ежедневие – да, дори и при децата!

На пръв поглед безобидното събиране на раменете отзад, практикувано продължително време под фразата „изправена стойка“ обикновено повлича каскада от промени и напрежения в тялото:

СЪБРАНИ РАМЕНЕ => СЪБРАНИ ЛОПАТКИ => ИЗПЪЧЕН ГРЪДЕН КОШ

Последствията от поддържането на обичайна изпъчена стойка със събрани рамене могат да бъдат доста неприятни:

нежелани напрежения в долната и средна част на гръбнака (как е кръстът?);
неактивни и слаби мускули на корема и изобщо на „корсета“, включително излишно налягане в самата коремна кухина (някой с диастаза, слабо тазово дъно?);
прекомерно напрежение върху дълбоката, стабилизираща торса мускулатура - псоасите, както и върху мускулите от двете страни на гръбнака;
недобре функциониращи - застинали лопатки и рамене;
компрометирано дишане - невъзможност на гръдния кош да се разтваря във всички посоки и диафрагмата да работи оптимално.

Има още толкова много възможни странични ефекти, които дори не мога да сложа в списък, но като цяло тази изпъчена стойка повлиява цялото тяло. С други думи, не искаме да сме изгърбени, но не искаме и да сме изпъчени.

А как да бъдем изправени? Какво да правим, ако изглеждаме и се чувстваме изгърбени, но пък не бива да се изпъчваме? Ето някои от основните стъпки, по които работим в Ресторативно движение:

-> Подравняваме гръдния кош над таза. В моя опит, повечето хора ще видят затруднение с тази подредба, колкото и елементарна да изглежда.

-> Издължаваме врата и “поставяме” главата назад, на мястото й над раменете (head ramping). Обичайно повечето хора държат главата си изнесена напред, особено ако работят на компютър или си проверяват на всеки пет секунди телефона (някой припознава ли се?).

-> Проверяваме дали дълбоките стабилизиращи мускули, известни като псоаси, имат нужда от релаксация – в много от случаите се оказва, че имат нужда. Отпускането им създава условия гръдният кош да застане обратно на мястото си.

-> Мобилизираме лопатките, с което помагаме на раменете, но и караме да заработят неактивните мускули на гърба.

-> Мобилизираме раменете, за не се налага да се изпъчваме, пресягайки се за брашното от горния шкаф.

Можеш ли да вдигнеш ръце над главата, без да се изпъчваш?

-> Мобилизираме средната и горна част на гръбнака – т.нар. торакален дял. Тук всички упражнения, пози, йога асани, които помагат да се разгърне гърбът, са добре дошли. Но обръщам внимание на няколко ключови елемента:

o Уверяваме се, че коремните мускули работят добре и могат да поддържат и стабилизират торса, докато се разгъва гръбнакът.

o Уверяваме се, че разгъването идва не от кръста, откъдето е най-лесно, а от най-скованата и обездвижена средна и горна част на гърба.

o Поощряваме хората да висят ежедневно – това ще помогне да добият повече сила и мобилност за горната част на тялото, докато държат гърба издължен.

o Включваме раздвижване на гръбнака във всички равнини, тоест към разгъването добавяме усукване и странични наклони.

-> Работим върху издължаване скъсените мускули на гърдите и предната част на рамото, за да може раменете сами да дойдат на мястото си, без да има нужда изкуствено да ги избутваме назад.

Пределно ясно ми е, че цялата тази информация е прекалено сложна за обикновения човек, който просто иска да има хубава стойка и не се занимава с анатомия, упражнения и подравняване на тялото. Но сложих всички тези стъпки, за да видиш, че рецептата за добра стойка е мааааалко по-сложна от указанието „Дай раменете назад!“.

Ако имаш желание да работиш по добра стойка, мини към ТАЗИ статия.