За мен

 

Аз съм Ели Петкова и движението е моята страст. Във всякакви негови форми.

56764424_1251162081725504_3595678970181320704_n.jpg

До неотдавна работех като бранд мениджър и, да си призная, съвсем не ми беше зле! Планирах рекламни кампании, организирах партита и събития… казвам си, мъчно ми е за много от нещата и колегите! Но търсенето ми ме отведе на друго място.

Разбрах, че искам да се занимавам с движение преди седем-осем години. След първата си бременност бях в много лоша форма – с доста излишни килограми и болежки в гърба и кръста. Едно лято, което прекарах в родния ми град Добрич, се озовах на тренировки по пилатес в парк-хотел „Изида“ при една прекрасна треньорка - рускинята Виктория. Спомням си, че в началото бях развалина. Лежейки по корем, не можех да отлепя ръцете си и да ги повдигна от постелката. Още на третото/четвъртото посещение обаче се чувствах толкова по-добре, че просто си казах: „С това искам да се занимавам!“. Беше просветление като по филмите.

На първо четене просто запечатах в ума си залата, която беше с мекичък мокет, огледалата, шкафчетата в съблекалнята, миризмата в залата (не, не беше на пот!), елегантността, с която Вики водеше часовете си.

И наистина пилатесът много ми помогна да вляза в по-добра форма. Междувременно трябваше да се върна на работа и колелото си се завъртя постарому. Но, случайно или не, попаднах на най-нестандартните учители по йога – двама евреи, кацнали директно от Индия. Историята е дълга, тук само ще кажа, че при тях минах прекрасно обучение за инструктор по йога и, въпреки че не съм практикувала, ме научиха на няколко важни за всеки инструктор принципи: колко е важно да се спазва добра форма при изпълнение на упражненията или асаните; и как да си структурирам тренировката, така че хем да отговаря на уменията на хората, хем да бъде предизвикателство за тях, към което тялото им постепенно да се адаптира и развива.

По-нататък пътят ми в света на движението ме отведе до нещо горещо: станах инструктор по зумба. Зумбата съчетаваше любимата ми салса и други латино танци със страхотна музика, която аз самата можех да подбирам. Изваждаше ме от зоната ми на комфорт, когато трябваше да изляза пред пълна или пък почти празна зала, и се очакваше всички да ме гледат и да следват моите движения, позиция, в която никога не съм била! Зумбата ми даде и възможност да творя – голяма част от хореографиите в моите тренировки бяха авторски и си се гордеех с тях.

Същевременно търсенията ми в света на движението ме отведоха до нещо, което коренно промени светогледа ми. И това е работата на гениалната Кейти Боуман (www.nutritiousmovement.com), магистър по биомеханика и човек, който изживява всичко онова, за което пише и говори. Не след дълго получих шанса да се запиша на двугодишен курс към института на Кейти за специалист по Ресторативно движение. Идеята на програмата е да ни покаже от какво движение има нужда нашето тяло и да ни помогне да открием в ежедневието си начини да се движим повече. Едновременно с това, с помощта на корективни упражнения се работи по добро подравняване на тялото, коригиране на мускулни дисбаланси, постигане на мобилност и сила, и адресиране на всякакви последствия от заседналия начин на живот. За мен самата програмата имаше и продължава да има трансформиращо и магическо въздействие. Тя преобразява начина, по който се движа и стоя, цялото ми ежедневие, гледната ми точка към живота и към нашата култура! Сертификатът ми като специалист по Ресторативно движение е най-ценният документ за обучение и образование дотук в живота ми.

През изминалите години изпробвах какво ли не, станах много по-силна и се чувствам по-добре в тялото си от когато и да било. Не че нещата са перфектни, но нали важен е пътят!? На 36 години направих първата си лицева опора в живота. И докато преди не ми е хрумвало да се мъча с подобни ненужни за ежедневието ни изтезания, сега твърдо вярвам, че това да повдигнеш собственото си тяло е базова нужда. Ежедневието може и да не го изисква, но това не означава, че тялото няма вътрешна потребност от тази сила.

През февруари 2020 г. имах щастието да мина ново обучение по програма, разработена от друга дама-фурия - д-р Емили Спликал, и съм сертифицирана като Barefoot Training Specialist. Стъпалата са основата на тялото и ако не адресираме тяхната мобилност и сила, те няма да могат да ни носят гладко и безболезнено - имат отношение към движението на цялото тяло!

Междувременно се уча от други големи имена в света на движението като Dr. Stewart McGill, Thomas Myers, Gary Ward, Ido Portal.

Желанието ми да задълбая в нещата и да добавя в репертоара си и други мануални модалности доведе до това, че в момента съм студент първа година в Медицински колеж “Йорданка Филаретова” - специалност Рехабилитатор.

В продължение на четири години водих онлайн класове, поради заетостта с обучението в момента предлагам само индивидуални консултации и тренировки. Основният ми фокус е върху възстановяването на тялото (след дълго обездвижване, след бременност и майчинство…) и работа с адаптациите, така че то да бъде мобилно, силно, издръжливо и да ни служи вярно.

Вярвам, че движението е задължителна част от нашия живот. За всеки това изглежда по различен начин, но ако човек живее в града и не работи физическа работа, трябва да намери своя баланс между повече движение в самото ежедневие и спорт или тренировки, или някакъв вид двигателна практика. И интересното е, че този баланс изглежда по различен начин в различните моменти от живот.

За мен лично в момента движението е комбинация от ходене, практикуване на капоейра и силови тренировки. Мога да ви бъда полезна в това да откриете своя баланс и своята комбинация от движение, за да се чувствате добре в тялото си.