ДОБРЕ ЧЕ СЪМ ОТ ДРУГОТО ПАРТИ!
Събота вечер. Латино парти в Калиенте. Особено силна вечер – пълно, гъмжащо, шумно и потно. На краката са обувките за танци, имам си наблюдателница до дансинга и кътче от масичка, колкото за водата и Капитана с Кóла. Нямам много познати, но съм се научила най-безочливо да оглеждам танцуващите двойки и да си набелязвам с кого ми се танцува, малко като на чаршията.
В другата зала на заведението – суинг парти. Също силно – като за суинг. Не че нещо против – обичам всякакви танци и ако има кой ей сега да ме научи, се мятам веднага. Но за момента истински ме радва, че нашата музика е достатъчно силна, за да не се долавя тази от другата зала.
В един момент ми се налага да премина през суинг залата на път за тоалетната и бавно се провирам из тълпата. Разглеждам танцьорите – стилни са, опитват се да пресъздадат настроението от… не знам точно кои години на миналия век, но е, мисля, повече към началото, отколкото към края му. Аз също съм ретро за доста неща. Спирам се да погледам – не е лошо, има настроение, изявена стилистика. Казвам си – яко! След минутка се отправям обратно към нашата зала и почти на прехода между двете зали започвам да дочувам и от „нашата“ музика, а и вече имам видимост към двата вида тълпа. И тогава усещам някакво облекчение, отдъхвам си сякаш: „Добре че съм от другото парти!“
Мисля си колко често се оказваме участници в чуждо парти, в игра, която не е наша, в нечий филм; как някой друг дърпа конците на нашата история. И как тази ни актьорска роля е комбинация от два фактора: от обстоятелства и от избори – обстоятелствата, паднали сякаш някъде отгоре, и избори, които ние сами правим на всяка крачка от пътя си.
Вкъщи си имаме един малък четиригодишен терорист, който се опитва да ни се качва на главите, и понякога сме склонни мнооого силно да му се поклоним, за да е доволен и да ни даде почивка от себе си. Преди няколко вечери видях като на лента различните тактики, които ползваме с него, за да реагираме на някое абсурдно или просто неудобно искане - да го разсеем с тема, различна от неговата; да се съгласим с него, но да увъртим нещата, така че да забрави; да изиграем с върховна досада “н” пъти любимата му настолна игра “Нагоре надолу” - само и само да има мир, да скрием старателно нещо от погледа му, за да не провокираме бурна реакция. Видях как всички сме влезли в неговия филм, който той режисира доста успешно, и ни върти на малкия си пръст, докато ние се заблуждаваме, че манипулираме ситуациите с нашите първобитни тактики. А резултатът е, че нито той, нито ние сме доволни, и напрежението вкъщи често е по-голямо, отколкото ни се иска. Играем в неговия филм, съобразявайки се твърде много с неговите желания. Обстоятелството е, че си имаме едно много упорито дете със силен характер. Изборът ни, повече несъзнателен, е да играем по свирката му.
Рядко се случва нещата да се видят кристално ясно като на партито, което описах – две зали една до друга – а, ето, тази е моята. Но по всяко време можем да натиснем пауза, за да се огледаме и да оценим къде се намираме - в живота, във връзката си, в работата, в различните си роли; да поостанем в това пространство и видим от кое сме доволни и от кое не чак толкова. Оттам ще излязат нещата, които искаме да запазим и да развием, но и тези, които е по-добре да променим. А промяната ще бъде резултат от комбинацията обстоятелства + избори.
