НЯКОИ РАЗМИСЛИ ЗА ФИЗИЧЕСКИЯ КОНТАКТ В ОБЩУВАНЕТО
В долните редове излагам размисли, които са си повече за мен самата, но усетих нуждата да ги облека в думи и споделя. Благодаря на моя треньор Зарко за разговора, който ми побутна и понамести мислите.
Прегръщаш ли близките хора? А онези, които не са ти в тесния кръг, но чувстваш близки? Сигурна съм, че можеш да припознаеш силата на прегръдките – не онези – престорените, за пред хората, а истинските, които казват нещо повече. Но пък сигурно не прегръщаш непознати и полу-непознати, дори и рядко ги докосваш. Или?
Ако практикуваш някакъв спорт, особено контактен, ако посещаваш тренировки, гимнастически занимания, йога, танци или бойни изкуства, е възможно да имаш редовна физическа близост с непознати хора. От простото държане за ръце в народните танци през най-различни близки и далечни хватове в танците по двойки, към съвсем заплетени хватове в бойни изкуства тип борба или поддръжки на доверие в акройогата. Поне това са неща, които аз съм пробвала. На този етап съм насъбрала колекция щастливи потни снимки със зумба инструктори и танцьори, на чиито класове съм се вихрила, и винаги се шегувам, че ако не е потната снимка с прегръдка накрая, все едно не си участвал!
Преди време попаднах на един клас по ча-ча, който ми се стори твърде лесен, затова реших да танцувам мъжката роля – беше забавен експеримент. В класа стигнахме до една фигура, която включваше поредица от завъртания за дамата, при което се очакваше аз, в мъжката си роля, да й давам засилка и посока с ръце на ханша й - като на снимката по-долу. Тогава изведнъж блокирах и си казах как така?? Без да искам, влязох в друга своя роля – превключих в режим треньор. Когато водя Ресторативно движение, понякога докосвам хората, за да подпомогна обяснението си, пипайки внимателно, а когато е в областта на ханша или друга деликатна зона, питам дали може. Затова в тази фигура на ча-ча направо замръзнах – как така ще я хвана тази девойка за ханша??? Поставих ръце на кръста на момичето, но тя се засмя и ме подкани: „Хвани ме по-надолу!“. Когато се сменихме и при мен дойде друго момиче, попитах може ли (да сложа ръце на ханша й), а тя се засмя и отговори: „Точно ти (като жена) най-малко трябва да питаш!“.
След края на класа си мислех за различните социални ситуации и за общностите с различни кодове на поведение, които пък ни дават позволение да докосваме, да се държим, да изглеждаме, да се обличаме по различен начин.Така се стига до физическа близост с хора, с които в друга ситуация изобщо дори не бихме общували. И в това няма нищо лошо, напротив – физическият контакт е форма на общуване, от която просто не бива да се лишаваме. Но къде е границата – кое е допустимо и кое е неуместно и нередно?
Границата е в намерението на човека срещу нас. Обикновено си личи, когато човекът, партньорът, съотборникът има друга цел, освен тази, за която сме се събрали. Танцувам латино танци от доста години. Чувала съм доста приказки как мъжете ходят там със задни мисли, да използвам този евфемизъм. Да, но в цялото това време, много много рядко ми се е случвало да усетя и видя някой да се доближава повече, отколкото е нужно и уместно. А нередните ситуации веднага си личат, усещат се.
И това са ситуациите, в които трябва да поставим човека на дистанция, на полагащото му се място, и да му потърсим сметка. Не да се чудим това редно ли е, не е ли, какво се случва, защо така, а просто в момента, в които усетим, че нещо не е както трябва, да излезем от ситуацията, независимо дали това е най-великият танцьор или сенсей. Анализирането, наблюдението какво става около нас, съмнението за нередността – всичко това трябва да остане настрани, да се доверим на усета си и да кажем „не“.
Ще пренеса темата и в залата, при хората, с които работя като треньор. Вярвам в благотворното влияние на физическия контакт като подкрепа, сила (енергия), но и просто като въздействаща форма на общуване с безбройните му ползи. Затова в класовете си включвам работа по двойки под формата на игри - те внасят нов заряд от енергия.
Често използвам докосването и като обратна връзка, за да усетят хората къде се намират или как да стигнат до някаква позиция. Винаги обаче имам едно наум дали човекът е съгласен да бъде докосван на това място и по този начин, съответно дали това е най-смисленият за него сигнал, който мога да му дам. Старая се да питам „Мога ли да пипна тук?“ и досега не се е случвало някой да отговори отрицателно, напротив! Но винаги подхождам с респект към тялото на човека, защото не мога да знам с какъв „товар“ е стигнал при мен.
Искам да разкажа и от какво бяха провокирани всички тези размисли: от ширещия се през последните години скандал в световната йога общност, в който се разкриват различни прояви на насилие от страна на най-големите светила в йогата. (За съжаление не съм видяла дебатът да се случва и у нас, поправи ме ако греша.)
Разказите за случаи на насилие в йогата ми въздействаха много силно. Пострадали разказват най-разни истории – от устно насилие под формата на обиди и унизително отношение, през физическо насилие като нанасяне на удари и силово „наместване“ в пози, до сексуално насилие – опипване по време на практиките, неприличен контакт. Частта, която ме шокира най-силно и все още ми е трудно да осмисля, е, че много от потърпевшите на момента са пренебрегнали насилието, попаднали под властта и харизмата на гуруто и под натиска и съгласието на обкръжението; опитали са се да дадат разумно оправдание за случващото се и да го възприемат като нещо нормално.
И докато за сексуалното насилие бих предположила, че става въпрос за единични случаи (надявам се), виждам, че физическото насилие с т.нар. намествания продължава да се счита за нещо обичайно и до ден днешен. Наскоро бях свидетел на разговор между йога инструктори по повод предстоящото им участие на практика при някакъв гост йога от Индия и първото нещо, което чух, беше: „Аз няма да му дам да ме намества“. Защото този учител обичал да ти се качва на коленете, да те натиска за врата и всякакви такива БЕЗОБРАЗНИ практики.
НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА НИ “НАМЕСТВА”, ОСОБЕНО АКО НЕ НИ Е ПИТАЛ, но и да те питат – не позволявай! И, особено когато целта на “наместването” е да се влезе в конкретна поза, която някой някога е обявил за полезна или необходима. (Ако говорим за кинезитерапевти и други квалифицирани специалист, нещата стоят по различен начин, но и там бих подхождала внимателно.)
НО! Вероятно има защо тези мускули отзад на бедрото да са скъсени; има защо аддукторите да не се дават; има защо тялото да протестира. И всички тези негъвкави мускули и немобилни стави са подчинени на нервната система, която е “решила” нещата вместо тях, за да ни ПАЗИ от нас самите. А нервната система не възприема насилствени промени - натиск, насилствено разтягане. Насилственото разтягане, за да влезеш в някаква поза, означава ТРАВМА за сухожилия, стави, нерви, фасция, мускули. И докато мускулите обикновено се възстановяват по-бързо и лесно, с останалите тъкани случаят не е такъв. Не поставяй за самоцел постигането на конкретна поза и уважавай тялото си, какъвто и гуру да е застанал пред теб. Никоя поза, колкото и свещена да е тя, не си заслужава преразтягането на сухожилията и травмите. Тук вече съм на ръба да залитна към друга болна тема – хипермобилността, затова спирам.
За онези от вас, които са инвестирани в йога, ето няколко тъжни линка със статии по темата за насилие в йога общността.
Това е видео с документирани случаи на неприличен контакт с учениците му на вече починалия Патаби Джойс – развил съвременната Ащанга Виняса Йога. Предупреждавам, че видеото е изключително неприятно за гледане по личното ми мнение. На този линк чух силно въздействащо интервю с една от жертвите на сексуално насилие от страна на Патаби Джойс.
Тук пък ще видиш две видеа, в които Айенгар – друг йога гуру, манипулира хората по груб, бих го нарекла ужасен начин, който според мен Е физическо насилие.
Ето и една статия по темата за обвинения в сексуално насилие от различни жени, отправени към Бикрам – създателя на т.нар. „гореща йога“.
След всичко това искам да уточня, че не целя да изкарам йогата нещо лошо. Осъзнавам, че йогата има огромно значение за толкова много хора, за някои от които е начин на живот и светоглед, и съм сигурна, че има защо да е така. Място за подобни прояви на насилие има във всякакви общности. Точно в йогата и подобни “дисциплини” обаче има много широко поле за физически контакт – така наречените adjustments или нагласяне на учениците в позата.
Бях озадачена, когато за пръв път чух за т.нар. картички за съгласие, използвани в йогата. Какви са те? В някои йога студиа, в началото на практиката всеки може да постави пред постелката си такава картичка, с която показва, че е съгласен или не е съгласен учителят да го намества и наглася в позите. И явно това си има своята причина, колкото и неестествено да звучи, особено за нас, балканците, които все още сякаш сме по-добри в неформализираното, естествено общуване.
С тези писания исках да поставя темата за физическия контакт в отношенията ни с околните. Нека да му дадем шанс в общуването си с хората – по-близки или не толкова близки. Особено в нашия свят, който става все по-виртуален, все по-малко физически, реален, истински. Физическият контакт е толкова ценен и не само помага да се чувстваме пълноценни, да общуваме по-добре, но и да познаваме себе си по-добре.
Но нека да търсим баланса между благотворното му действие, когато е добронамерен и безкористен, и токсичността му, когато навлизаме в някаква сиво-черна зона на други намерения, усещане за нередност, неуместност, неудобство.
