КАК СЕДИ ЕДИН УЧЕНИК?

Моят ученик е второкласник. Още от първата си година в училище, той прекарва по цял ден в класната стая. Признавам си, че не съм му следила особено изкъсо заниманията, защото, първо, от 8 до 17 ч. си е пълен работен ден и му стига, второ – досега не е имало нещо, което да го затрудни.

Сега е втори клас. През последните месеци започнах да му спестявам занималнята и го водя само следобеда – за основните часове. Пише домашни вкъщи. И всеки път като го погледна, ми се изправя косата. Погледът е на 8 см от тетрадката, вратът е силно огънат напред, гърбът – също, дясното рамо е повдигнато и стегнато, съответно – гръбнакът е извит не само назад, но и настрани, а тазът е подгънат. Рецепта за гръбначни изкривявания, мускулни дисбаланси, болки в раменете и какво ли още не.

Поизпуснала съм нещата. Но децата растат и се променят ежедневно: с малко внимание и физически занимания можем да коригираме навика. За какво да следим?

1. Позицията на таза. Детето не трябва да си седи на опашната кост. Тазът трябва да е подравнен така, че да позволява гърбът да бъде изправен и, погледнато отстрани, рамото да бъде вертикално над тазобедрената става.

2. Гърбът да стои изправен, но без детето да е изпъчено, т.е. гръдният кош да не е изнесен напред. "Прав" гръб също така означава, че в областта на кръста се образува лека извивка напред - тя е характерна за лумбалния дял на гръбнака.

3. Раменете – отпуснати и на едно ниво. Нека детето разположи тетрадката си така, че писането да не изисква стягане и повдигане на едното рамо. Това при нас се оказва особено трудно…

4. Главата да не бъде изнесена напред – това може да се прецени ясно според позицията на ухото. Ухото е добре да бъде във вертикална линия с рамото и тазобедрената става, ако гледаме тялото в профил (третата снимка по-долу). Или, казано по друг начин, най-добрият начин за навеждане на главата е чрез навеждане от горните шийни прешлени, а не от основата на врата.

На първата снимка може да се види подгънат таз, извит гръбнак, силно наведена глава. На втората снимка се вижда как дясното рамо е напрегнато и повдигнато над нивото на другото. На третата снимка ухото, рамото и тазът са в една вертикална линия.

Ако столът на детето е висок и краката не стигат до земята, може да се подложи нещо – обемна възглавница, постелка, степенка – което да позволи на крачетата да стъпят и това да даде допълнителна стабилност.

ЗАЩО Е ВАЖНА СТОЙКАТА НА УЧЕНИКА?

Начинът, по който стои и се движи човек в по-голямата част от времето, е основният сигнал, който тялото получава. Ако в продължение на половин или един ден, 5 дни седмично, 8-9 месеца в годината, 12 и повече години детето стои изкривено в една или друга посока, това ще бъде сигнал към тялото му, че това е предпочитаният начин на стоене. Ще се адаптират мускулите, ставите и изобщо структурите на тялото.

Колкото по-отрано започнем да обръщаме внимание, толкова по-лесно ще бъде за всички. На снимката по-долу вдясно ще видиш каква е естествената стойка на едно тригодишно дете, което все още играе основно на пода, не е поставено на стол в огромната част от ежедневието си и при него работят естествените модели на движение. Точно до тази ще видиш и друга снимка – същото дете е разположено на дивана и гледа филмче. Тазът е подгънат, гърбът – извит. И не, няма проблем, ако това се случва еднократно. Проблем може да се появи, след като детето възприеме тази стойка като удобна и прекарва така часове наред.

На първата снимка се вижда ефектът "диван" - облегалката изземва функцията на мускулите в горната част на тялото да държат торса изправен. Тялото малко по малко започва да се моделира според формата, която заема най-често.

На втората снимка е естествената стойка на малко дете, за която няма нужда да му се припомня.

КОЕ Е ПО-ВАЖНО ОТ СТОЙКАТА?

Изкуственото поставяне в определена стойка само по себе си няма да свърши работа, ако детето е слабо и обездвижено. Съвсем съвсем отделен е въпросът за организацията на учебния процес и за нуждата от повече движение. Но ако приемем настоящите условия в училищата - тесни учебни стаи, много деца, липса на пространство за игра, липса на визия за повече движение и т.н., има други неща, които можеш да осигуриш за своя ученик. Той има нужда първо – да ходи много и второ – да спортува – в случая акцентът е в горната част на тялото. Нужните движения за сила и мобилност в горната част на тялото са:

- Висене, набиране, катерене – за това са нужни лостове, дървета (подходящи за катерене), катерушки, въжета, стени за катерене;

- Движения, свързани с ротация на торса – ходене, тичане, лека атлетика, хвърляне, бойни изкуства;

- Сила и мобилност за раменете и ръцете – например баскетбол, волейбол, бойни изкуства, плуване.

Накрая само ще обобщя: поддържането на добра стойка е важно, но още по-важно е детето да има достатъчно сила за това. А тази сила идва от физически занимания, игри и спорт. И с децата никога не е късно!